Процесът по търговско извеждане в България

Неплащащият търговски наемател в България представлява огромен финансов риск. Тъй като повечето търговски наематели работят като дружества с ограничена отговорност (ООД/ЕООД) с минимален капитал, всяко забавяне на извеждането означава, че компанията може да обяви несъстоятелност, оставяйки наемодателя с „празна“ фирма, която да съди за неизплатен наем. Скоростта е единственият механизъм за защита.

Българското законодателство напълно забранява самоволното извеждане (самоуправство). Търговският наемодател не може едностранно да смени ключалките на офис сграда, да прекъсне електричеството на сървърите или да изземе инвентара на наемателя без съдебно решение. Подобни действия водят до гражданска отговорност и потенциални наказателни обвинения за самоуправство.

Всички търговски извеждания трябва да се извършват от съдебен изпълнител, съгласно Гражданския процесуален кодекс (влиза в сила на 1 март 2008 г.). Решаващият фактор е дали получаването на това съдебно решение ще отнеме 2 години или 3 седмици.

Опасността от стандартния B2B договор за наем

Ако търговският договор за наем е подписан частно между директорите на две компании (със стопански печат), но без нотариално удостоверяване, наемодателят е принуден да влезе в стандартно търговско дело.

1. Предизвестие за прекратяване: Наемодателят трябва официално да прекрати договора съгласно условията на наема или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД чл. 87), предоставяйки разумен срок за изплащане на дълга.
2. Търговското дело: Наемодателят подава иск в специализираното търговско отделение на съответния Окръжен съд (за искове над 25 000 лв.).
3. Корпоративни тактики за забавяне: Динамичният корпоративен наемател може да забавя процеса безкрайно. Те могат да оспорят валидността на договора, да твърдят, че ОВК системата е отказала и да прихванат наем, да изискват множество технически и счетоводни експертизи и да обжалват решенията.
4. Срокове: Един стандартен процес по търговско извеждане лесно може да отнеме от 1,5 до 3 години. През това време наемателят заема имота безплатно, което реално унищожава доходността на актива.

Решението за „бърза писта“: Нотариално удостоверяване (Чл. 417)

Професионалните търговски наемодатели в България напълно заобикалят стандартната съдебна система, като използват член 417, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

За да се възползват от това, договорът за търговски наем ТРЯБВА да бъде подписан пред нотариус, който официално удостоверява подписите на двамата корпоративни директори. Освен това, договорът трябва да съдържа конкретна, агресивно разписана клауза за „Изпълнително основание“, признаваща механизма на паричния дълг и точните основания за извеждане.

Ако търговски наемател не изпълни задълженията си по нотариално заверен договор за наем:

1. Покана чрез нотариус: Наемодателят изпраща предизвестието за прекратяване чрез нотариус. Нотариусът го връчва официално, което не позволява на наемателя да твърди, че „никога не е получавал имейла“.
2. Заповед за незабавно изпълнение: Наемодателят представя нотариално заверения договор и доказателството за прекратяване директно пред съответния Районен съд (Районен съд).
3. Без съдебен процес: Съдът не призовава наемателя. Тъй като договорът е официално удостоверен, съдията автоматично издава Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, обикновено в рамките на 7 до 14 дни.
4. Резултатът: Наемодателят преминава от неизпълнение към законовата власт за извеждане за седмици.

Частният съдебен изпълнител (PEA / ЧСИ)

След като изпълнителният лист е предоставен (чрез стандартно дело или по „бързата писта“ на чл. 417 чрез нотариус), наемодателят наема Частен съдебен изпълнител (ЧСИ / PEA - Частен съдебен изпълнител).

Тъй като търговските дългове са големи, ЧСИ предприема агресивна, многостранна атака:

1. 14-дневно предупреждение: ЧСИ връчва Поканата за доброволно изпълнение, давайки на корпоративния наемател 14 дни да напусне и да изплати дълга.
2. Замразяване на фирмени сметки: Едновременно с това, ЧСИ има директен достъп до банковата система и моментално ще замрази всички банкови сметки на компанията, свързани с Булстат/ЕИК номера на наемателя, което парализира дейността им и им пречи да укрият капитал.
3. Принудително извеждане: Ако наемателят откаже да напусне след 14 дни, ЧСИ пристига с ключар и полиция. Те влизат принудително в търговския обект или офиса, физически извеждат служителите, сменят ключалките и предават имота обратно на наемодателя.
4. Изземване на инвентар: Голямо предимство при търговските извеждания: ако наемателят остави ценни активи (офис компютри, инвентар от дрехи, тежка техника), ЧСИ ги описва на място. Тези активи се изземват законно и могат да бъдат продадени на публичен търг от ЧСИ за удовлетворяване на неплатения наем и правните такси, свързани с извеждането.

Последната защита на наемателя: Възражението

Дори при свръхбързия път чрез нотариус (Член 417), отчаян наемател може да опита защита. След като му бъде връчена покана от ЧСИ, наемателят може да подаде „Възражение“ (възражение) в съда, твърдейки, че дългът е неправилно изчислен или несправедлив.

Търговската спасителна линия: Съгласно критична реформа в българския ГПК, подаването на възражение не спира автоматично принудителното извеждане. Наемателят може да поиска от съда да спре извеждането, докато възражението се разглежда. Но за да го направи, съдът обикновено изисква от наемателя да внесе огромно парично обезпечение (често пълния размер на оспорвания наем) в сметка на съда. Повечето закъсали ЕООД логистични компании или магазини не могат да си позволят това обезпечение, което означава, че ЧСИ продължава с физическото извеждане независимо от правните протести на наемателя.

Обратно към Търговски преглед за БългарияПрегледът не е наличен.

Как помага Landager

Landager проследява условията по договорите, автоматизираните напомняния за наем и изтичането на документи - което прави спазването на разпоредбите в България лесно.

Обратно към Общ преглед на законите за наемодатели и наематели в БългарияПрегледът не е наличен.